Висши служители от 12 държави от Югоизточна Европа подписаха съвместната декларация

Украинският президент Володимир Зеленски приветства в сряда „Дубровнишката декларация“ за подкрепа за неговата страна от политически лидери от 12 балкански и югоизточноевропейски държави, която идва, когато Украйна е изправена пред нарастващ натиск на бойното поле.

Декларацията, договорена на срещата на върха за Югоизточна Европа на Украйна в хърватския крайбрежен град Дубровник, потвърждава „подкрепата за независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Украйна в нейните международно признати граници“ и за усилията на Киев да се придвижи към членство в ЕС.

Зеленски каза на пресконференция, че декларацията показва, че "регионът искрено подкрепя Украйна и това изпраща ясно послание към цяла Югоизточна Европа, която стои за истински мир, а не просто замразяване на резултатите от тази война".

Декларацията също така изразява подкрепа за амбициите на Украйна да се присъедини към НАТО и желанието й да въздаде справедливост за военните престъпления, извършени по време на „непредизвиканата, неоправдана и незаконна руска агресивна война срещу Украйна“.

Хърватският премиер Андрей Пленкович заяви, че Загреб ще продължи да предоставя политическа, хуманитарна, икономическа и военна помощ на Украйна и силно ще подкрепя нейния европейски път.

"Украйна беше сред първите държави, които признаха Република Хърватия през 90-те години, а днес тя защитава свободата си", каза Пленкович.

Освен Зеленски и Пленкович, Декларацията от Дубровник беше подкрепена от няколко президенти от региона, които присъстваха на срещата: Вьоса Османи на Косово, Яков Милатович на Черна гора, Александър Вучич на Сърбия и Наташа Пирч Мусар на Словения.

Той беше подкрепен и от различни регионални премиери: Еди Рама на Албания, Димитър Главчев на България, Кириакос Мицотакис на Гърция, Християн Мицкоски на Северна Македония и председателят на Съвета на министрите на Босна и Херцеговина Боряна Кристо.

Пленкович и Зеленски също подписаха двустранно споразумение за подкрепа на Хърватия за Украйна, в което се казва, че Загреб ще стои до Киев, „докато Украйна надделее“, и одобрява санкции срещу Русия.

Зеленски изрази благодарност за 11-те пакета с помощ от Хърватия, които са пристигнали в Украйна досега, като каза, че това е "помогнало на отбранителния капацитет на нашата страна". Той призова Хърватия да инвестира в украинската индустрия, особено в производството на дронове.

Хърватският президент Зоран Миланович, който изрази скептицизъм относно подкрепата за Украйна, не беше поканен на събитието в Дубровник. Миланович и премиерът Пленкович са се сблъсквали и преди относно външната политика и отношенията с Украйна и НАТО.

Пристигането в последния момент на сръбския президент Александър Вучич също повдигна вежди сред някои наблюдатели, тъй като неговата администрация се смята за приятелска с Кремъл и отказва да се присъедини към санкциите на ЕС срещу Русия, въпреки че също изрази подкрепа за териториалната цялост на Украйна.

Сръбските медии съобщиха, че присъствието на Вучич зависи от декларацията, в която не се споменават санкции срещу Русия, но хърватският министър на външните работи Гордан Грлич Радман заяви, че не разполага с тази информация.

В декларацията не се споменават санкции, но се призовават страните по света "да не предоставят материална или друга подкрепа за агресивната война на Русия".

След срещата на върха Вучич каза на пресконференция, че по искане на Сърбия в декларацията не се споменава военна помощ за Украйна.

„Ние се концентрирахме върху териториалната цялост и зачитането на Хартата на ООН“, каза той.

снимка: Vuk Tesija/BIRN.