Как да разчитаме сигналите в поведението на четириногите

Много собственици на кучета считат, че имат специална връзка с домашните си любимци и лесно разпознават техните желания и нужди. Въпреки това, не винаги емоциите на пухкавите ни приятели са очевидни. Али Бендер, основател и ментор в Pet Harmony Animal Behavior and Training, споделя пред Newsweek, че съществуват "някои лесно разпознаваеми признаци", че вашето куче се опитва да комуникира с вас, включително "език на тялото, вокализации и движения към вас в стремежа да получи нещо".

Тези сигнали обаче могат да бъдат интуитивно разпознати само "когато хората имат добро разбиране за кучешкия език на тялото и наблюдателни умения".

"Например, облизването на устните или прозявката от стрес са лесни за забелязване, но ако не знаете, че това са знаци за стрес, може да не осъзнавате, че кучето ви се опитва да ви каже нещо", добавя Бендер.

Зоуи Уилингам, специалист по кучешко поведение в Обединеното кралство, потвърждава: "Кучетата общуват с нас през цялото време, просто често не го разпознаваме." Тя обяснява, че когато едно куче е галено, то изразява радост, което често се проявява в жестове като навеждане на главата, хвърляне на странични погледи и облизването на устните.

"На някой от вас кучето му сядало ли е в краката му с гръб към вас? Това е класически знак, че вашето куче се чувства комфортно и иска приятно разтриване", добави Уилингам. 

Според Американския киноложки клуб (AKC), наблюдението на езика на тялото и вокализацията на кучето е важен метод за разбиране на емоционалното му състояние. Например, ако кучето бавно маха с опашка от една страна на друга, вероятно то е отпуснато и щастливо да ви види. От друга страна, бързото потрепващо махане може да сигнализира, че кучето е нащрек. Вдигнати косми по гърба означават, че кучето може да е стресирано, докато кучето, което ляга с предната част на тялото, докато задната остава вдигната, е готово за игра.

Езикът на тялото на кучето не само че отразява комуникацията с хора, но и с други кучета. Уилингам обяснява, че добре социализирано куче може да се приближи до друго куче отдалеч, вместо челно, за да покаже, че е приятелски настроено и не представлява заплаха.

Бендер добавя, че съществуват и по-трудни за разпознаване и тълкуване знаци, които на пръв поглед може да не изглеждат свързани с комуникацията. Тя споделя, че е имала клиенти, чиито кучета драскат или дъвчат мебелите, което много хора биха интерпретирали като "скука".

"Често, когато задам повече въпроси, откривам, че зад тези поведения има дълбочина", пояснява тя. "Да, те може да са резултат от скука, но могат да бъдат и форма на комуникация, предупреждаваща:Хей, човече, обърни ми внимание!"

Бендер споменава пример с клиент, чието куче дере кожения диван. Техният собственик "винаги прекъсва поведението на копаенето", разсейвайки кучето. Макар тази реакция да изглежда логична, всъщност тя научава кучето, че "пътят към игри с човека е чрез дране на дивана".

"Не можем да контролираме как друг индивид интерпретира нашите стратегии за обучение или какво точно научава, затова е важно да наблюдаваме как влияят нашите подходи", заключава Бендер.