Словения има редица ледени пещери, но поради изменението на климата обемите на леда намаляват бързо заедно с информацията, натрупана от хиляди години. Изследователите се надяват да извлекат възможно най-много знания, преди да е станало твърде късно.

„През последните 10 до 20 години сме свидетели на експоненциална скорост на загуба на лед“, казва изследователят Юре Тичар, чийто екип от Института по география „Антон Мелик“ посещава няколко от над 230-те ледени пещери в Словения два пъти годишно.

Те посещават пещерите в края на пролетта, след като натрупването на лед е спряло, и в началото на есента, след края на периода на топене, като Тичар обяснява, че нарастващата скорост на топене е следствие от по-високите температури и турбулентното време.

„Промените във времето имат все по-голям ефект върху размразяването и натрупването на лед, поради което изследванията са от първостепенно значение“, казва Тичар, който се надява, че в бъдеще екипът му ще може да разшири изследванията си към други пещери.

Ледените пещери, които се намират на по-ниска надморска височина, вече почти са загубили лед. Единственият лед, който може да се намери в тези пещери, идва от водата, която прониква в пещерата през по-студените периоди от годината, казва Тичар.

Данните показват също, че ледът почти не се натрупва през зимните месеци, какъвто е случаят и с Голямата ледена пещера в Парадана на платото Трновски гозд в западна Словения, чийто вход се намира на надморска височина от 1100 метра.

Анализите с лазерно сканиране показват, че до 50 сантиметра лед могат да бъдат загубени на сезон на топене, но Тичар предупреждава, че някои данни са още по-лоши.

„Миналия сезон видяхме до 100 сантиметра в пещерата Ивачич на Кредарица да изчезва“, казва той за място в Юлийските Алпи, известно най-вече с планинска хижа на надморска височина от над 2500 метра, точно под най-високия връх в страната, връх Триглав.

Наблизо, в ледената пещера Триглав, особено дълбока ледена пещера, която преди беше непроходима поради огромни количества лед, 20-метрова ледена маса се разтопи напълно, а останките й се потапяха в дълбините.

Междувременно измерванията в ледената пещера на планината Радуха в Северна Словения на над 1500 метра надморска височина показаха, че ледената маса е започнала да се отдалечава от скалното лице, което води до появата на скали, докато типичните сталактити вече се образуват рядко .

Нещо повече, свирепите бури, които опустошиха района през август 2023 г., нанесоха щети на пещерата: входът беше преоформен и голям обем материал си проби път в пещерата.

Нещо повече, ледената пещера в Planina Viševnik, високопланинска пасища в Юлийските Алпи на 1600 метра надморска височина, е загубила над 100 кубически метра лед през последните 15 години.

Изчезването на леда е опустошителна новина за учените, които се надяват да извлекат от леда важна информация за времето в течение на много хилядолетия. Такава информация би могла също така да предостави индикатори за възможни промени във времето в бъдеще.

Тичар казва, че ледените пещери са били доста пренебрегвани в сравнение с други ледени тела и остават относително слабо проучени. Досега само общо 141 метра ледени профили са събрани от ледени пещери по света.

„Тъй като ледът в карстовите пещери, подобно на ледниците, реагира бързо на текущата климатична ситуация и изчезва с високи темпове, ценна информация и факти, които тепърва започваме да разкриваме, буквално изчезват пред очите ни.“

"Има сравнително малко данни за климата в Словения в миналото, особено във високите планини, където се намират входовете на ледените пещери. Следователно всяка нова находка е ключова за разбирането на динамиката на природните процеси в миналото", казва Тичар.

За да научи колкото се може повече, преди да е станало твърде късно, екипът на Тичар в Института Антон Мелик към Изследователския център на Словенската академия на науките и изкуствата (ZRC SAZU) се надява да разшири работата си, за да включи повече пещери и области, повечето от които се намират във високите планини.

Екипът взема проби от лед за възрастов, изотопен и геохимичен анализ, както и микробиологични изследвания. Финансиран от Агенцията за изследвания и иновации, настоящият им проект има за цел да даде представа за холоценското време и се изпълнява между 2023 и 2026 г.

снимка: slovenia.info