Възстанието е потушено с фанатична жестокост на гърба на мирното население

През пролетта на 1876 г. настъпват решаващи дни за бъдещето на българския народ. В Босна и Херцеговина вече повече от половин година бушуват въстания, Сърбия и Черна гора се готвят да обявят война на Османската империя, водещите европейски държави следят внимателно развитието на ситуацията. Младото поколение дейци на българското националноосвободително движение ясно си дава сметка, че бездействие сега би означавало българите да пропуснат историческия си шанс да постигнат бленуваната свобода. Настъпил е моментът за всенародно въстание.

В края на 1875 г. група сърцати хъшове се събират в румънския град Гюргево, за да изработят плана на бъдещото въстание. Определени са тактиката и организацията на бунта, революционните окръзи и техните апостоли. В следващите месеци започва и подготовката. „Каква трескавост владее и каква събуденост в погледите! Готви се нещо. Младежите правят тайни събрания. Апостоли идат и заминават. Оставят следи в сърцата и умовете.“ – това пише Иван Вазов в спомените си за пролетта на 1876г. Въстанието избухва преждевременно на 20 април 1876 г. в Копривщица и постепенно обхваща западната част на Средна гора, долината на р. Марица и подножието на Родопите. В Северна България най-масови действия се осъществяват в района на селата Ново село, Батошево и Кръвеник. Огънят на бунта достига и македонските области Малашево и Пиянец.

Макар да не се разпростира из всички български земи Априлското въстание е с най-голям териториален обхват от всички дотогавашни бунтове и обединява най-голям брой българи в една обща цел – свободна България. В този смисъл оценката му като апогей на националната революция е напълно справедлива. 

Споменът за пролетта на 1876 г. отеква в историческата ни памет и с болезнен резонанс. Априлската епопея завършва с огромна хуманитарна трагедия, мирното население изпитва на гърба си фанатичната жестокост на османските войски и башибозук. С действията си Високата порта недвусмислено показва, че няма по никакъв начин да позволи на българите да отхвърлят властта на султана. Безпощадно потушено Априлското въстание все пак изиграва своята историческа роля – Европа научава, че не само босненци, сърби и черногорци, но и българите желаят своята свобода и са готови дадат живота си за нея. Изправени пред вълната от съпричастност със съдбата на покорените народи правителствата на стария континент нямат избор освен да се заемат с решаването и на българския въпрос – първоначално със средствата на дипломацията, а по-късно и на бойното поле.

източник: budnavarna.com