Словенците ще се отправят към урните на 24 ноември, за да гласуват на консултативен референдум за изграждането на нов блок в АЕЦ Кръшко, решение, подкрепено при двупартийно гласуване в Националното събрание на 10 октомври.

Всички партии с изключение на младшата коалиционна левица, един депутат от висшата коалиционна партия Движение за свобода и независим депутат, който избяга от тази партия, гласуваха в подкрепа на предложението за референдума.

Правителството и опозицията казват, че Словения трябва да разчита на комбинация от ядрени и възобновяеми енергийни източници за стабилни доставки при прехода от изкопаеми горива. Разширяването на ядрените мощности се разглежда като най-важната дългосрочна мярка в процеса.

Те казват, че народният вот няма да реши окончателното решение за нов реактор, а дали да се даде мандат на правителството и инвеститора да продължат работата си по подготовката на проекта, което показва, че по-късно може да бъде свикан нов референдум.

Премиерът Робърт Голоб казва, че окончателното решение за строителството може да бъде прието през 2027 или 2028 г.

Преди това Словения ще трябва да инвестира над 100 милиона евро в изследвания и човешки ресурси, затова е важно да знаем дали обществеността намира нов ядрен реактор за реалистичен, каза той на дискусия за ядрената енергия, която беше домакин ден преди гласуването в парламента и в който участва и Рафаел Мариано Гроси, генерален директор на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ).

Министърът на околната среда, климата и енергетиката Боян Кумер каза, че при оптимистичен сценарий окончателното решение за Кръшко 2 може да бъде взето след пет години, разрешението за строеж ще отнеме още четири години, докато строителството ще отнеме седем години.

Ако резултатът от референдума е положителен, Голоб обяви, че неговата партия незабавно ще внесе законопроект за Кръшко 2.

Противниците, включително редица неправителствени организации и борци за опазване на околната среда, твърдят, че референдумът е преждевременен, тъй като няма достатъчно информация, за да могат избирателите да вземат информирано решение, и биха дали на правителството картбланш за проекта.

Те също така са недоволни от въпроса на референдума, където избирателите ще бъдат попитани дали "подкрепят изпълнението на проекта Кръшко 2, който ще осигури стабилно снабдяване с електроенергия заедно с други нисковъглеродни източници".

Редица неправителствени организации описаха въпроса като "сугестивен и манипулативен", твърдейки, че на гласоподавателите трябва да се предложат няколко сценария за енергийното бъдеще на страната, от които да избират, включително неядрен.

Даниел Левичар, държавен секретар в кабинета на министър-председателя, отговарящ за националната ядрена програма, отхвърли идеята, че резултатът от референдума ще даде "карт бланш" за самия проект. Той казва, че инвеститорът и правителството се нуждаят от мандат да подготвят документите, да изберат доставчик, да получат лиценз за местоположението, да осигурят персонал и да започнат процеса на избор на площадка.

Той твърди, че има достатъчно данни, за да могат избирателите да направят информиран избор. „Ако решим, че не искаме проекта, трябва да го направим възможно най-скоро“, каза той пред депутатите. Той изчислява, че подготвителните дейности ще струват между 100 и 150 милиона евро.

Държавната енергийна компания Gen Energija, която притежава словенската половина от атомната електроцентрала Krško (Хърватия притежава другата половина), оцени проекта на между 9,3 милиарда и 15,4 милиарда евро, в зависимост от това дали капацитетът е 1000 или 1650 мегавати.

Разширяването на ядрената енергетика се радва на силна подкрепа от страна на бизнеса с група видни предприемачи, които предлагат предприятия от Словения и съседните страни да участват като инвеститори в замяна на фиксирани цени на енергията в дългосрочен план.

По време на посещението си в страната генералният директор на МААЕ Мариано Гроси каза, че Словения може да се гордее с ядрената си програма и трябва да използва своя опит при вземането на решения относно бъдещото използване на ядрена енергия.

Той вижда електроцентралата Кръшко като предимство на Словения пред други страни, които едва сега започват да обмислят използването на ядрена енергия.

Едно от опасенията на еколозите обаче е, че крайната цена на новия реактор може да бъде много по-висока от планираната, също и поради опита на други страни, изграждащи подобни проекти.

Те оприличиха Кръшко 2 на противоречивия блок 6 на захранваната с въглища топлоелектрическа централа Šoštanj, чиято цена скочи от първоначалните 600 милиона евро през 2006 г. до 1,4 милиарда евро в края на 2013 г., докато централата генерира електроенергия на загуба и сега се очаква да бъде ликвидиран години по-рано от първоначално планираното.