Гербът на Кресна съчетава два ключови елемента, определящи идентичността на града

Гербът на град Кресна е интресен пример за съчетаване на древни традии със съвременни тенданции в емблематиката. Нека да ги разгледаме и да разтълкуваме символите, съобразно хералдическата традиция:

Форма и Цветове: Щитът в герба на град Кресна е с модерна, закръглена долна част. Използвани са два основни цвята или в хералдическта традиция - две основни тинктури: Златно (Or - жълто) и Сребърно (Argent - бяло). Златото символизира богатство, благородство, вяра, постоянство. Среброто символизира мир, чистота, невинност. В модерната емблематика цветовете често имат и по-пряко значение (златото може да е слънце, зрялост; бялото - вода, чистота).

Щитът е разделен хоризонтално (per fess) с горна част (Глава - Chief) и надпис "КРЕСНА", който ясно идентифицира принадлежността на герба.

Поза на лъва: Лъвът е passant (ходещ), с предна повдигната дясна лапа. Това е класическа хералдическа поза.
Символика: Лъвът е основен национален символ на България, олицетворяващ сила, смелост, царственост и борбен дух. Включването му в герба на град Кресна ясно показва принадлежността на града към България. Също така присъствието му може да се тълкува като препратка към Кресненско-Разложкото въстание (1878-1879 г.) – важен момент от българската история, свързан с борбата за национално освобождение и обединение, чийто център е бил именно в този регион. В този контекст, лъвът символизира и българския дух и борбата за свобода.

Долната част включва вертикална, вълнообразна ивица (Pale wavy): В хералдиката вълнообразните линии почти винаги символизират вода – река, езеро или море. Вертикалната ивица се нарича pale.
Символика: Тази фигура недвусмислено представлява река Струма, която протича през Кресненското дефиле. Дефилето е най-значимият географски обект и природна забележителност на Кресна, определящ до голяма степен характера на района. Вълнообразната ивица символизира реката и нейното важно значение за града и региона. Златните полета от двете страни могат да символизират бреговете или плодородната земя около реката.

Обобщение на тълкуването:

Гербът на Кресна съчетава два ключови елемента, определящи идентичността на града:

• Националната принадлежност и историческата памет, символизирани, чрез българския лъв, който напомня както за общата национална идентичност, така и за конкретното историческо събитие – Кресненско-Разложкото въстание.
• Уникалната природа и география: Символизирани чрез стилизираното изображение на река Струма, протичаща през Кресненското дефиле – определящ природен елемент за региона.
• Цветовете златно и бяло придават на герба усещане за благородство, чистота и значимост. Това е един модерен герб, който ясно и лаконично представя основните характеристики на Кресна.

В контекста на хералдическата традиция в герба (емблемата) на град Кресна има елементи, които се разминават с нея, но също така има и ясна препратка към исторически символи. Нека разгледаме двете страни на този важен въпрос:

Несъответствия с класическата хералдическа традиция:

Нарушение на правилото за тинктурите: Това е най-същественото несъответствие. Основното правило в хералдиката гласи, че не се поставя метал върху метал (злато/жълто върху сребро/бяло или обратно) и не се поставя цвят върху цвят (червено, синьо, зелено, черно, лилаво едно върху друго). В герба на Кресна виждаме златен лъв върху бяло поле (метал върху метал) в горната част. В долната част виждаме бяла вълнообразна ивица върху златно поле (отново метал върху метал).

Класическата хералдика би изисквала, например, златен лъв върху цветно поле (червено, синьо, зелено...) или цветен лъв върху златно/сребърно поле. Същото важи и за долната част. Тук е важно е да се отбележи, че в съвременната общинска хералдика понякога се допускат изключения от това правило, особено когато символиката го налага (например, ако бялото символизира вода, а златното - пясък/земя), но от стриктна гледна точка, това е нарушение.

Надпис върху щита: В класическата хералдика името или девизът обикновено се изписват извън щита – върху лента под него (девиз) или понякога над шлема. Поставянето на името "КРЕСНА" директно в горната част на щита (в т.нар. "глава") е по-скоро характеристика на модерни емблеми и лога, отколкото на традиционни гербове.

Стил и бордюр: Цялостният стил на изображението и сложният троен бордюр (рамка) около щита са по-скоро модерни дизайнерски решения, отколкото елементи на класическата хералдика.

Препратки към хералдическите традиции на Първата и Втората българска държава:

Първа българска държава (681-1018): По това време хералдиката в западноевропейския смисъл (с гербове, щитове, правила за тинктурите) все още не е била развита или поне не е била възприета в България. Имаме символи на властта (като конски опашки – тугове, вероятно изображения на животни върху знамена или печати), но не и формализирана хералдическа система. Мадарският конник е уникален паметник, но не е герб! Следователно, преки хералдически препратки към Първата българска държава в този герб няма.

Втора българска държава (1185-1396): През този период България активно взаимодейства с Византия и Западна Европа (кръстоносни походи, династични бракове, търговия) и възприема елементи на хералдиката.

Лъвът: Най-важният символ, свързан с българските царе и държава от Втората българска държава насам, е лъвът. Той се появява върху монети (напр. на Иван Шишман), печати и най-вече в чуждестранни гербовници (армориали) от XIII-XIV век нататък, където гербът на "Императора на България" най-често е изобразяван като златен коронован лъв на червено поле (макар да има и вариации).

Препратката в герба на Кресна: Използването на лъва в герба на Кресна е пряка и недвусмислена препратка към тази вековна българска държавна и национална традиция. Той символизира българската държавност, сила и историческата памет (особено връзката с Кресненско-Разложкото въстание, което е част от борбите за българско обединение след епохата на Втората държава). Макар позата (ходещ - passant) и тинктурите (златен на бяло) да не съответстват на най-разпространения исторически вариант (изправен - rampant, златен на червено), самият символ – лъвът – е ключовата връзка.

Изводи:

Гербът на град Кресна е модерна емблема, която използва хералдически елементи, но не спазва стриктно класическите правила (особено правилото за тинктурите и поставянето на надпис). Въпреки това, той успешно включва основния символ от хералдическото наследство на Втората българска държава – лъва, за да подчертае националната идентичност и историческата значимост на града, комбинирайки го със символ на местната природа (река Струма).

източник: os.kresna-bg.com